"Времето в хората и хората във времето"

"Времето в хората и хората във времето"

Васил Левски – героят, за когото е казано толкова много, а все още остава загадка. Героят, който вдъхва на народа си увереност в собствените си сили за отхвърляне на чуждата власт. Героят, който обхожда стотици български градове и села, за да създаде организация. Героят, който жертва живота си за постигане на свобода, която сам съзнава, че няма да види.
В живота си човек получава възможност да направи много съзнателни избори, да вземе много обмислени решения, да промени това, което зависи от него или да се предаде пред обстоятелствата.
19 февруари не е помен и не е ден за скръб. Денят на смъртта на Левски, за нас, е по-важен от деня на неговото раждане. Човек не избира деня, в който се ражда, нито избира мястото, но човек може да избере как и за какво да живее и как и за какво да умре.
Затова честваме смъртта на героите си, заради всичко, което са направили, не заради себе си, а заради другите, вместо другите, заради всичко, от което са се отказали, заради всичко, което този техен избор, е донесъл на нас.
19 февруари е празник, ден, в който смъртта на един човек посочва смисъла на живота на всички останали. Ден, който ни различава от всички други хора по света и ни прави българи.
Празникът на непреклонените глави, празникът на един човешки дух, който за разлика от човешкото тяло, не може да бъде убит.
Васил Левски – мисия, мит, легенда. Човек като всички останали – човек, със своите страхове и съмнения, който живее, въпреки тях. Но човек, направил своя избор в името на България.