Мъдрост и светлина не само за ден
„Проблемите на света не могат да бъдат решени от скептици и циници, чийто хоризонти са ограничени от очевидните реалности.
Нуждаем се от хора, способни да мечтаят за неща, които никой не е виждал.“
Месец май – един от най-красивите и знакови за българската просвета и култура месеци, изпълнен с много емоции за всички българи. Празниците в училищата ни винаги са свързани с възпитанието в чувство на родолюбие, духовност, признателност, толерантност, национална принадлежност и гордост. Гордост, че сме българи.
Българите! Ние! Има следи, че векове наред думата "българи" в нашата страна е била не само име на народа, а белег за порядъчност и човешка чест. И до днес съществува представата, че само достойният човек може да носи името българин. Затова, когато някой опетни своето достойнство, с възмущение му казваме: „Ти, българин ли си?”
Съществува и дисертация за значението на думата "българин”, която изброява повече от 250 такива, всичките свързани с понятия като: “високоиздигнат, знаещ човек”, “човек на духа”, “носител на благост, благодат, светлина”, “човек, посветен в тайното знание и мъдрост”.
Училищата винаги са били храм на мъдрост и духовна светлина и за децата, и за порасналите и ще запазят своя облик, докато ни има нас, жадните за тази мъдрост и светлина. Думата „мъдрост“ е деликатна и подобно на друга сходна дума „красота“ – предполага пречупване през гледната точка на оценяващия. Докато за някого е мъдро да цитира заучени фрази от известни личности, други напускат рамката и получават прозрение на вечно търсещия дух. При голямото си знание мъдрецът еднакво цени и малките, и големите неща. Той знае, че разликата в мащабите е привидна и че всяко нещо на този свят има своето място в него и служи за някаква поука. Затова посреща всичко, което се случва с него или край него, със съвършено търпение, смирение и разбиране. Той знае, че всичко рано или късно — дори и най-ужасното на пръв поглед зло — се превръща в добро.
От друга страна „духовна светлина“ е израз, който не заслужава клишета. Какво е духовно? Определението е, че това е „чувство за значимост и цел“. Ако изходим от него, може ли да кажем, че чувството за значимост идва от само себе си или е външен фактор, който да го озари, който да го огрее със светлина? А дали този фактор не е учителят?
Духовната светлина на словото под формата на рецитали и изпълнения на песни, огрява душата, превръща ни в актьори, писатели, зрители. Духовната светлина на изобразителното изкуство, струяща от виртуалните изложби, ни помага да забравим реалността и да се отдадем на красотата на изкуството. А вие как бихте нарекли тази духовна светлина по друг начин, ако не – мъдрост?
Виртуална среда, не само че не попречи за отбелязване на майските празници в училище, а й я обогати, разгърна нови хоризонти на духа, показа, че рамката е тясна за човешките възможности. За да превърнем мечтите в реалност, са необходими вяра и вътрешна увереност, визия, здрава работа, решителност и отдаденост. Всички тези неща са възможни за тези, които вярват в тях. Защото когато един човек мечтае, това е мечта. Когато много хора мечтаят – това е началото на една реалност.
